Представяме още една любопитна тема от Академия за родители“ – най-големия

Представяме още една любопитна тема от „ Академия за родители “ – най-големия фамилен конгрес с идеята да даде на всички бъдещи и сегашни родители справедлива информация и действителни познания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и убеденост, че могат да се оправят с едно от най-големите провокации в живота.

Агресията в ранна възраст е сложна за полемика тематика. И въпреки всичко желая да показва експанзията като един от аспектите на естественото детско развиване, като част от израстването на детето и като нещо, което има своите функционалности. Заедно с положителни препоръки от моята процедура, които можете да приложите незабавно.

Честно казано, избирам нападателните деца, тъй като те съумяват да ни ангажират с казуса си в точния момент и да накарат нас, възрастните, да си зададем съответни въпроси и да адресираме това, което тормози и тормози детето. При децата, които са по-склонни да са безмълвни и да се затварят, да не споделят и да не основават проблеми с нападателно държание, разбираме за проблемите, когато е доста късно.

Ако би трябвало да вникнем в корените на агресивното държание на децата, гледната точка е разминаването сред езика и тялото.

Езикът като средство за осмисляне

Например при детето в края на първата си година се появява психологичната визия и способността да си показва разнообразни неща, което го се трансформира в един същински откривател. То поставя големи старания всичко, което се случва в неговото тяло и което претърпява, да бъде облечено в смисъл. А с цел да го облече в смисъл, на него му трябват думи –  най-могъщото средство, с което то разполага да осмисля, са четенето, писането, приказките, рисуването, символичната игра и всички други приложни действия, които могат да му оказват помощ.

Езикът обаче, който е мощно алегорично средство, не е задоволителен. Думите не постоянно доближават и на възрастните за някои неща от живота – като да вземем за пример раждането на дете, гибелта, измененията в пубертета, изневярата, сексуалността. Има неща, за които доста мъчно намираме думи.

И детето не всеки път може да откри думи, които да му свършат работа. Понякога, когато езикът се “изплъзва ” от отговорност, тогава напрежението и възбудата в тялото на детето се разрежда в нападателна демонстрация, на която ние ставаме очевидци.

Как да работим с нападателните прояви?

Растейки, децата започват да обогатяват речника си. Но когато има нападателна демонстрация, не пречи да си дадем бързо сметка дали:

• на детето не му доближават думи?
• няма опция да рисува и да оставя следи?
• дали е към момента във фаза, в която не разграничава фантазиите си от действителността?

Връзката с езика:

• Несъзнаването на детето изяснява, че детето няма по какъв начин да управлява своите усеща и реакции; детето не чува “не ”, само че чува глагола. От “НЕ пипай радиатора! ” детето чува “пипай радиатора ”. Възрастният се ядосва и стартира да прави заключения: “Търси внимание! Иска да стане на неговата! ”.
• Тялото на детето можем да следим – няма по какъв начин да скрие хипертонуса и неволевите придвижвания – плези се, клати се, тича, събаря, запотено и зачервено е. Ако намерим това, което успокоява детето, ще го забележим в тялото. Ако детето се превъзбужда още повече от нашето наказване, значи не сме на прав път и би трябвало да сменим тактиката.
• В цялата предучилищна възраст има една специфичност на детското мислене, която затруднява общуването, като сама по себе си предизвика нападателни прояви и държание. Това е така наречен транзитивизъм в мисленето –ситуации, в които другото дете на моята възраст е като мое отражение в огледалото. Той изяснява за какво, в случай че се скарате или дръпнете ухото на приятелчето ми, аз ще се разплача. Или противоположното.
• Някои цветисти думи, когато детето проговори, носят облекчение в тялото на детето. Затова и толкоз бързо ги запомня и използва.

Деликатната приложимост на езика носи облекчение и дава на детето концепция, че разпоредбите не зависят от вашето въодушевление, а са общовалидни:

• Избягване на повелителното наклонение и говоренето на “ти ”. 
• Избягването на директни въпроси. Децата не дават отговор на директни въпроси като: “Какво прави през днешния ден? ”.
• Успокояване на тялото – вкарваме тялото в речника, с цел да оневиним детето.
• Ние би трябвало да помогнем на детето да облече в думи страстите. 
• Записване на тревожещите думи – вместо да изнасяме лекции, с които мотивираме детето да я повтаря непрекъснато, запишете пред него думата и евентуално то ще попита " за какво ", а това ще го разсее. 

Връзката с погледа:

• Когато виждате, че детето заобикаля погледа, то въпреки всичко ви чува. 
• Децата чуват най-добре, когато не гледат в очите. 
• Децата обичат скривалища. 

Връзката с гласа:

• Крещенето, неприятни думи за близки хора и интонацията с страсти (позитивни или не) ускоряват нападателните прояви.
• Ако подпявате на детето, вероятността да ви чуе е по-голяма. 
• Всички неща, които не се занимават със смисъла, а с музиката на езика успокояват детето. 

Връзката с тялото:

• На 3 години “моето тяло си е мое ” – тогава е доста значимо да формираме у детето настройката, че тялото е персонално и неприкосновено. И никой няма право да го допира без негово единодушие – в случай че се оправим с тази задача, детето единствено ще може да споделя “не ”, когато ние не сме до него, и ще изпитва почит към телата на другите.

Връзката с времето:

• Всеки ден би трябвало да си задаваме въпроса по какъв начин да сътворяваме опорни точки за ориентировка във времето на детето в всекидневието – детето се ориентира посредством личното си тяло, а не като гледа таблета/телефона/телевизора.

Връзка с пространството:

• Добре е да има пространства, които са ясно обозначени за отмора и усамотяване, в които не проникват погледите на другите.
• Добре е да има необятна, твърда повърхнина, където детето да може свободно да се движи, даже когато още не върви, с цел да усвоява пространството.
• Пространство на възглавниците – там може да се гушкате, само че не и в леглото.
• Преживявания навън.

Автор: Весела Банова
 Как се възпитава възприятие за комизъм у децата?